Пернишка икономика е много силно засегната от икономическата криза и причините за това са много комплексни: преход от централизирана към децентрализирана система на управление; забавяне на структурната реформа и най-вече на приватизацията; загуба на традиционни пазари и в същото време малък вътрешен пазар за мощности, които бяха разчетени да задоволяват пазара на СИВ.
В регионалната икономика са застъпени почти всички отрасли на материалното производство, като водеща роля има черната металургия(„Стомана индъстри“), производство на електро- и топло- енергия („Топлофикация -Перник“АД; “Електроразпределение”ЕАД -район Перник), машиностроителна и металообработваща промишленост (“Прамет” /Феромагнит/ ; “Струма” АД “Инкомс – Токоизправители “ АД ; “ Солидус” ООД ; ЗГГМ – АД “Минералмаш” АД ), въгледобив и др.
Нараства делът на леката промишленост ( предимно шивашка дейност) , търговията и услугите.
Значителна част от производствените фондове преминаха в частна собственост, в т.ч. и чуждестранни фирми /предимно от Гърция / : в металургията – “ Виохалко“ ; в шивашката промишленост – „Блупоинт“ООД , „Демо“ООД, „Арахни“ООД ; в дървообработване – „Рапид груп“ ; призводство на шаколадови изделия – „Мелбон“ООД и др.
В Община Перник съществува добре развита банкова система, с клоновете на почти всички големи банки в страната – Обединена Българска Банка, Булбанк, Пощенска Банка, Международна банка за търговия и развитие, Търговска банка „Биохим“, Банка ДСК, Банка“Хеброс“ и др.
Приоритетите в развитието на Община Перник са:
- по-нататъшно развитие на инфраструктурата
- развитие на малки и средни предприятия
- развитие на селското стопанство
- развитие на туризма
Селско стопанство
Пернишката община обхваща територия от около 465700 дка. Стопанисваната земеделска земя /обработваема плюс мери и пасища/ е в размер на 237221 дка, от която 155367 дка е обработваемата или 65,5 % от стопанисваната земеделска земя, в т.ч. 108907 дка са нивите или 45,9%. Естествените ливади са 45666 дка или 19,3%, а мерите и пасищата са 81854 дка или 34,5%. От стопанисваната земя най-голям % са земите от VI, VII, VIII и IX категория. Основен почвен тип са кафявите горски почви.
В последните 15 години има съществено изменение в използваемостта на поземления фонд и то в негативна посока. Намаляла е посевната площ от 90605 дка през 1990г. на почти 30880 през 2005г. Значително са намалели площите с фуражни култури, като люцерната и др. многогодишни треви са на изчезване.
На територията на общината в кметствата Църква, Калкас и Кралев дол има 2500 дка земи, които са негодни за селскостопанско производство, поради техногенно замърсяване с тежки метали /цинк и олово/.
Посевната площ на основните за общината селскоктопански култури е значително намаляла и е както следва: пшеница –от 18340 дка през 2000г. на 15680 дка ; есенен и пролетен ечемик –от 2550 дка през 2000г. на 1280 дка; овес – от 700 дка 2000г. на 500 дка и фуражни култури – от 2280 дка 2000г. на 820 дка, като фуражните култури включват и площите със силажна царевица.
Над 98% от селскостопанските животни са съсредоточени в частния сектор. Само в две от земеделските кооперации /ЗК с. Витановци и ЗК с. Вискяр/ се отглеждат общо 183 бр. говеда в т.ч. 89 бр. крави.
На територията на общината са регистрирани и функционират 12 бр. земеделски кооперации, 1 потребителна кооперация, 2 частни ферми и няколко сдружения. Основните селскостопански култури, които се отглеждат в различните земеделски структури са: пшеница, ечемик, овес, царевица, картофи, фасул и зеленчуци, като последните три изключително в частния сектор.
Изхождайки от почвено-климатичните условия, типа на почвите, наличната производствена база, изградените структури, потреблението, пазара, инвестициите от вътрешни и външни фондове селскостопанското производство в община Перник следва да се развива в четири направления: фуражопроизводство, включващо зърнопроизводство; животновъдство /говедовъдство и овцевъдство/; ленопроизводство и картофопроизводство.
