ОБЩИНСКА ПРОГРАМА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
ВЪЗЛОЖИТЕЛ: ОБЩИНА ПЕРНИК ПРОЕКТ!Обявена на 30.12.2009г.
ОБЩИНСКА ПРОГРАМА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
ОБЩИНА ПЕРНИК
КМЕТ:
РОСИЦА ЯНАКИЕВА
І.ВЪВЕДЕНИЕ
Общините имат правомощия, задължения и отговорности по прилагане на законодателството по опазване на околната среда.
Излезлите през последните няколко години нови нормативни документи, базирани на рамкови изисквания на Европейския съюз по опазване на околната среда, са предпоставка за актуализиране на програмите по опазване на околната
В съответствие с новите законови постановки, настоящата Програма за опазване на околната среда на територията на Община Перник е актуализирана за периода 2009 -2013 г.
При актуализиране на Програмата за опазване на околната среда са използвани предоставени материали от сектор” Опазване на околната среда”/ООС/, РИОСВ- Перник, Басейнова дирекция-западнобеломорски район-Благоевград, В и К и др.
Програмата е изготвена в съответствие с Указанията на Министерство на околната среда и водите относно структура и съдържание на общинските програми за опазване на околната среда, на основание изискванията на чл.79, ал.1от Закона за опазване на околната среда (ЗООС)
Обхватът на настоящата програма се определя от постановките и изискванията, залегнали в европейската практика, действащата нормативна уредба, съобразена с месните условие и състояние на околната среда на територията на общината.
Програмата цели:
• Да идентифицира и анализира проблемите в областта на околната среда на територията на общината;
• Да установи причините и да предложи решения и действия за тяхното преодоляване;
• Да използва природните дадености на територията на общината за развитие на икономически потенциал и по-специално за развитие на туризма;
• Да обедини усилията на общинските органи, държавните институции, населението, НПО и предприятията на територията на общината за решаване на проблемите;
• Да се предвидят основните мерки, чрез които общината следва да изпълни задълженията си и реализира правомощията си, делегирани й от нормативните актове в областта на околната среда.
Програмата е динамичен и отворен документ. Тя ще бъде периодично допълвана съобразно настъпилите промени в приоритетите на общината, в националното законодателство и други фактори със стратегическо местно значение.
II. НОРМАТИВНА БАЗА
1. МЕЖДУНАРОДНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
Директива 2004/35/ЕО от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологични щети.
Директива 85/337/ЕЕС относно оценката на въздействието върху околната среда, изменена с Директива 97/11/ЕС, изменена и допълнена с Директива 2003/35/ЕС относно участието на обществеността при изготвянето на някои планове и програми, касаещи околната среда 31985L0337 31997L0011 32003L0035.
Директива 90/313/ЕЕС относно достъпа до информация за състоянието на околната среда, отменена с Директива 2003/4/EC относно достъпа на обществеността до информация 31990L0313 32003L0004.
Директива 2001/42/ЕС за оценка на въздействието на някои планове и програми върху околната среда 32001L0042.
Рамкова Директива 96/62/ЕС за управление и оценка на качеството на атмосферния въздух и Решение 97/101/ЕС относно взаимния обмен на информация за качеството на атмосферния въздух 31996L0062.
Директива 1999/30/ЕС относно норми за съдържание на серен диоксид, азотни оксиди, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух (първа дъщерна) 31999L0030.
Директива 2000/69/ЕС относно норми на допустими емисии на бензен и въглеродни оксиди в атмосферния въздух 32000L0069.
Директива 2002/3/ЕС относно озона в атмосферния въздух 32002R0003.
Директива 2004/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 Декември 2004 година относно съдържанието на арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух.
Директива 2001/80/ЕС относно ограничаване на емисиите от определени замърсители, изпускани в атмосферния въздух от големите горивни инсталации.
Директива 94/63/ЕС за ограничаване на емисиите от ЛОС при съхранение и превоз на бензини между терминали и бензиностанции 31994L0063.
Директиви 98/70/ЕС , изменена и допълнена с Директива 2003/17/ЕС относно нормите за съдържание на вредни вещества в бензините, газьола за промишлени и комунални цели и дизеловото гориво 31998L007032003L0017.
Директиви 99/32/ЕС относно намаляване съдържанието на сяра в определени течни горива 31999L0032.
Директива 2005/33/ЕС, изменяща Директива 99/32/ЕС.
Директива 99/13/ЕС за ограничаване на емисиите от ЛОС при определени промишлени дейности 31999L0013.
Директива 2004/42/ЕО от 21 април 2004 година относно намаляването на емисиите от летливи органични съединения, които се дължат на използването на органични разтворители в някои лакове и бои и в продукти за пребоядисване на превозните средства и за изменение на Директива 1999/13/ЕО.
Директива 97/68/ЕС относно мерките за ограничаване на замърсяването на атмосферния въздух с газо- и прахообразни замърсители от двигатели, инсталирани в извънпътни машини.
Рамкова Директива 2000/60/ЕС за водите 32000L0060.
Директива 2006/7/ЕС относно управление на качеството на водите за къпане, отменяща Директива 76/160/ЕЕС 32006L0007.
Директива 76/160/ЕЕС относно качеството на водите за къпане:31976L0160.
Директива 98/83/ЕС относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека 31998L0083.
Директива 75/440/ЕЕС относно изискванията за качеството на повърхностните води, предназначени за питейно битови водоснабдяване, изменена от Директиви 79/869/ЕЕС и 91/692/ЕЕС:31975L0440 31979L0869 31991L0692.
Директива 91/271/ЕЕС относно пречиствателните станции за отпадъчни води от населени места, изменена с Директива 98/15/ЕЕС:31991L0271 31998L0015.
Директива 91/676/ЕЕС относно защита на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници 31991L0676.
Директива 80/68/ЕЕС за защита на подземните води от замърсяване с опасни вещества, изменена от Директива 91/692/ЕЕС:31980L0068 и 31991L0692 и Директива 2006/118/ЕО за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване на състоянието им 32006LO118 BG.
Директива 2006/11/ЕС за замърсяването на водите с опасни вещества и 7 дъщерни директиви, отменяща Директива 76/464/ЕЕС 32006L0011.
Директива 76/464/ЕЕС за замърсяването на водите с опасни вещества и 7 дъщерни към нея, всички изменени от Директива 91/692/ЕЕС 31976L0464 31991L0692.
Директива 92/43/ЕЕС относно съхранението на природните местообитания и на дивата флора и фауна 31992L0043.
Директива 79/409 за съхранението на дивите птици 31979L0409
Директива 1999/22/ЕС относно отглеждането на диви животни в зоологическите градини 31999L0022.
Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска), ратифицирана на 25.01.1991 г., в сила за Р България от 01.05. 1991 г., обн. ДВ, бр. 23/1995 г.
Конвенция за биологичното разнообразие е ратифицирана на 29.02.1996 г., в сила за РБългария от 16.07.1996, обн. ДВ, бр.19/1999 г.
Конвенция по влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици (Рамсарска), ратифицирана, в сила за РБългария от 24.01.1976 г., обн. ДВ, бр. 56/10.07.1992 г.
Конвенция по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (Вашингтонска, CITES), ратифицирана през 1990 г., в сила за Р България от 16.04.1991 г., обн. ДВ, бр. 6/1992 г.
Конвенция за защита на световното културно и природно наследство, ратифицирана и влязла в сила за България през 1976 г.
Конвенция за защита на мигриращите видове (Бонска), ратифицирана със закон - ДВ, бр. 69/1999 г., обн. в ДВ, бр. 16/2000 г., в сила от 01.11.1999 г.
Директива 96/82/ЕЕС относно контрола на големите аварии с опасни химикали 31996L0082.
Директива 2003/105/EC на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2003 изменяща Директива на Съвета 96/82/EC за контрол на големите аварии с опасни вещества 32003L0105.
Рамкова Директива 2000/14/ЕС относно шумовите емисии на съоръжения, предназначени за употреба извън сградите 32000L0014.
Директива 2002/49/ЕС за оценка и управление на шума в околната среда 32002L0049.
НАЦИОНАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
Закон за опазване на околната среда (обн. ДВ, бр.91/25.09.2002 г., посл. изм., бр. 41 от 22.05.2007 г.).
Наредба за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (Загл. изм. - ДВ, бр.105/29.12.2005г., попр., бр.4/13.01.2006г.
Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Загл. изм. - ДВ, бр. 3 от 2006 г.).
Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (Загл. изм. - ДВ, бр. 3 от 2006 г.).
Закон за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати (обн. ДВ, бр.10/04.02.2000 г., посл.изм. бр.34/25.4.2006г., в сила от 1.10.2006г.).
Закон за водите (обн., ДВ, бр.67/27.07.1999 г, изм. и доп., бр. 65 от 11.08.2006 г., в сила от 11.08.2006 г.).
Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (обн.ДВ, бр.87 от 30.10.2007 г.).
Наредба № 2 от 16.10.2000 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (обн. ДВ, бр.87/2000 г.).
Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (обн. ДВ, бр.88/2000 г.).
Наредба № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (обн. ДВ, бр.97/2000 г.).
Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места (обн. ДВ, бр.98/2000 г.).
Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (обн. ДВ, бр.30/2001 г.).
Наредба № 10 от 3.07.2001 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване (обн. ДВ, бр.66/2001 г.).
Наредба № 11 от 25.02.2002 г. за качеството на водите за къпане (обн. ДВ, бр.25/2002 г.).
Наредба № 12 от 18.06.2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване (обн. ДВ, бр.63/2002 г.
Закон за чистотата на атмосферния въздух (oбн., ДВ, бр. 45 от 28.05.1996 г., посл. изм., бр. 102 от 19.12.2006 г.).
Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии (Издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на икономиката, министъра на здравеопазването и министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 64 от 5.08.2005 г., в сила от 6.08.2006 г.).
Наредба № 1 от 16.01.2004 г. за норми за бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух (обн. ДВ, бр. 14 от 20.02.2004 г., в сила от 1.01.2004 г.).
Наредба № 1 от 13.02.1998 г. за условията и реда за утвърждаване на временни норми за емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни действащи обекти (обн., ДВ, бр. 51 от 6.05.1998 г.).
Наредба № 2 от 19.02.1998 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници (обн., ДВ, бр. 51 от 6.05.1998 г., посл. изм., бр. 64 от 5.08.2005 г., в сила от 6.08.2006 г.).
Наредба № 4 от 5.07.2004 г. за норми за озон и алармени прагове за нивата на озон в атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., в сила от 1.01.2005 г.).
Наредба № 5 от 15.04.2003 г. за предотвратяване и намаляване на замърсяването на околната среда с азбест (обн., ДВ, бр. 39 от 25.04.2003г.).
Наредба № 6 от 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници (обн., ДВ, бр. 31 от 6.04.1999 г., посл. изм., бр. 93 от 21.10.2003г.).
Наредба № 7 от 21.10.2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации (обн., ДВ, бр. 96 от 31.10.2003 г., в сила от 1.01.2004 г., изм., бр. 20 от 6 Март 2007 г.).
Наредба № 7 от 3.05.1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух (обн. ДВ, бр. 45 от 14.05.1999 г., в сила от 1.01.2000 г.).
Наредба № 8 от 3.05.1999 г. за норми за озон в атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 46 от 18.05.1999 г., отм., бр. 64 от 23.07.2004 г., в сила от 1.01.2005 г.; според § 6, т. 1 ПЗР на Наредба № 4 от 5 юли 2004 г. за норми за озон и алармени прагове за нивата на озон в атмосферния въздух, (обн., ДВ, бр. 64 от 2004 г.) чл. 3, 5 и 8 се отменят от 1.01.2010г.).
Наредба № 9 от 3.05.1999 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 46 от 18.05.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. и доп., бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 1.01.2006 г.).
Наредба № 10 от 6.10.2003 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, изпускани в атмосферния въздух от големи горивни инсталации (обн., ДВ, бр. 93 от 21.10.2003 г.).
Наредба № 11 от 14 Май 2007 г. за норми за арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух (обн., ДВ., бр. 42 от 29 Май 2007 г.).
Наредба № 14 от 23.09.1997 г. за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места (обн., ДВ, бр. 88 от 3.10.1997 г., посл. изм., бр. 14 от 20.02.2004 г., в сила от 1.01.2004 г.).
Наредба № 16 от 12.08.1999 г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини (обн., ДВ, бр. 75 от 24.08.1999г., в сила от 25.05.2000г.).
Наредба за осъществяване на контрол и управление на веществата, които нарушават озоновия слой (Приложение № 6 към чл. 8 на ПМС № 254 от 30.12.1999 г., обн., ДВ, бр. 3 от 11.01.2000 г., в сила от 1.01.2000 г., посл. изм., бр. 15 от 16 Февруари 2007 г.).
Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (приета с ПМС № 156 от 15.07.2003 г., обн., ДВ, бр. 66 от 25.07.2003 г., в сила от 1.10.2003 г., посл. изм., бр. 76 от 21 Септември 2007 г.).
Наредба за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при употребата на органични разтворители в определени бои, лакове и авторепаратурни продукти (обн., ДВ., бр. 20 от 6 Март 2007 г.).
Наредба за реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове и осъществяване на мониторинг от операторите на инсталации, участващи в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове.
Закон за подземните богатства (Обн. ДВ, бр.23/12.03.1999г.).
Наредба за геолого-техническата документация на проучвателните и миннодобивните обекти (Обн. ДВ, бр.108/10.12.1999 г.).
Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства (Обн. ДВ, бр.59 от 29.06.1999г.).
Закон за биологичното разнообразие (обн. ДВ, бр. 77/ 09.08.2002 г., изм. и доп., бр. 88 от 4.11.2005 г.).
Закон за лечебните растения (обн. ДВ, бр. 29/ 07.04.2000 г.).
Закон за генетично модифицирани организми (обн. ДВ, бр. 27/ 29.03.2005 г., в сила от 1.06.2005 г., изм., бр. 88 от 4.11.2005 г., бр. 99 от 9.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г.).
• Наредба № 4 от 8.07.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешителни за въвеждане на неместни или повторно въвеждане на местни животински и растителни видове в природата;
• Наредба № 5 от 1.08.2003 г. за условията и реда за разработване на планове за действие за растителни и животински видове;
• Наредба № 1 от 9.05.2006 г. за условията и реда за лицензиране на зоологическите градини, издадена от министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 43 от 26.05.2006 г.);
• Наредба № 6 от 23.10.2003 г. за минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини, издадена от министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 105 от 2.12.2003 г., изм. и доп., бр. 43 от 26.05.2006 г.);
• Наредба № 2 от 20.01.2004 г. за правилата и изискванията за събиране на билки и генетичен материал от лечебни растения, издадена от министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 14 от 20.02.2004 г.);
• Наредба № 5 от 19.07.2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят билкозаготвителните пунктове и складове за билки, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 85 от 28.09.2004 г.).
Закон за защитените територии (обн. ДВ, бр.133/11.11.1998 г.).
Наредба за разработване на планове за управление на защитени територии (приета с ПМС №7/ 08.02.2000 г., обн. ДВ, бр.13/15.02.2000год.).
Закон за защита от шума в околната среда (обн. ДВ, бр.74/13.09.2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г.).
Наредба № 2 от 5.04.2006 г. за дейността на националната система за мониторинг на шума в околната среда и за изискванията за провеждане на собствен мониторинг и предоставяне на информация от промишлените източници на шум в околната среда, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 37 от 5.05.2006 г., в сила от 1.02.2006 г.
Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 58 от 18.07.2006 г.
IІI.АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНАТА
1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНАТА
Община Перник е разположена в западната част на Пернишка област и заема площ 484,2 км2 или 20,2% от територията на областта.
Демографската характеристика на общината е неблагоприятна – броят на населението намалява, включително и в общ. център. В гр. Перник живее 82,2% от населението на общината. Средната гъстота е висока - 216,1 д. на км2. В се¬лищната мрежа попадат 24 населени места в т.ч. 2 града - Перник и Бата¬нов¬ци.
Икономиката на общината е с промишлено-аграрна структура. Промиш¬ле¬ността е с традиции в своето развитие. Тя е с многоотраслов характер. Аг¬рар¬ният сектор е относително добре осигурен с поземлени ресурси, но е по-слабо развит. Отглеждат се зърнени и фуражни култури. Животновъдството е с мно¬гоотраслов характер. Отглеждат се овце, кози, говеда, свине. Горският фонд заема 36,6% от територията на общината. В село Кладница е седалището на ДДС “Витошко-Студена”, обхващащо горските масиви по югозападните скло¬но¬ве на Витоша.
Транспортната инфраструктура включва пътища от различен тип. През об¬щината преминават международните пътища Е79 и Е871, както и участък от ж. п. линия София - Кулата. Социалната инфраструктура е с общинско и над¬об¬щин¬ско значение.
2. АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ
2.1. Географско положение.
Община Перник е разположена в северозападната част на Югозападния район за планиране и в източната част на Пернишка област. Община Перник граничи с три общини от област София - на север Сливница и Божурище, и на югоизток - Самоков, както и с област град София на изток. Останалите гра¬нични общини са от едноименната Пернишка област: на югозапад – Радомир и на за¬пад – Ковачевци и Брезник. С изключение на община София, останалите съ¬седни общини имат по-нисък социално-икономически потенциал.
2.2. Природен потенциал
2.2.1. Релеф. Община Перник е разположена в границите на Краищенско-Сред¬ногорската физико-географска област, влизайки изцяло в пределите на нейната Краищенско-Ихтиманска подобласт, както и частично в пределите на Витош¬ката й подобласт. Територията на общината включва Пернишката котловина, ог¬ра¬дена на север и северозапад от планините Люлин и Вискяр, на изток и югоизток – от Витоша, на юг и югозапад – от Голо бърдо и на запад – от Черна гора. Хипсометрично площта на територията варира между 600 и над 1600 м н. в. (фиг. 3), със средна надморска височина около 750 м. Оградните склонове на Пернишката котловина са добре очертани, най-често от разседи, предо¬пределящи развитието на свлачищно-срутищни процеси. Тук се наблюдават три типа гравитационни явления и процеси: плитки свлачища, дълбоки, но относително стабилизирани свлачища, както и свлачища, активизирани през последните години (фиг. 4). Потенциалната сътресяемост на територията е от VІІІ степен (по IX-степенната скала на Медведев-Шпонхойер-Карник). Степента на разчлененост и дълбочината на врязване на речната мрежа по склоновете на оградните планини нараства значително в сравнение с дъното на кот¬ловината, а проломите са тесни и ограничават транспортната достъпност към нея. Котловинното дъно е широко, с хълмист характер и среден наклон около 30, което улеснява селскостопанската дейност и транспорта. Основната посока на разчленение на дъното е север-юг, обуславяйки същата посока и на транспортната мрежа. Ерозионните процеси на територията на общината, провокирани и от обезлесеността и, варират от втора степен (от 1 до 150 t / ср. год. / km2) до четвърта степен (от 501 до 1000 t / ср. год. / km2) по шест-степенна скала. В южната и югоизточната част на общината е разпространен карст с кар¬стови извори с дебит до 1000 l / sec, а карстовите форми, вкл. пещери, са обект за рекреационно-туристическа дейност. С рекреационна значимост са пеще¬рите Духлата, Врелото и Живата вода. Естественият релеф на територията на общината е антропогенно променен и има значителна техногенна натовареност с кариери, открити рудници, табани и баластриери.
2.2.2. Климат. Община Перник попада в умереноконтиненталната климатична област на България, като включва и нейния планински вариант, представен по склоновете на планините, ограждащи Пернишката котловина. Съществен фак¬тор на климата в района са местните физикогеографски особености, обусла¬вящи формирането на температурни инверсии. Те са предпоставка за увелича¬ване на мразовитото време и за повишаване на концентрацията на замърси¬тели в приземния въздушен слой, което води до влошаване на санитарно-хигиенните условия. Средната температура на най-студения месец – януари, в ст.Перник е - 2,00 С, а средната температура на най-топлия месец – юли, е 19,60 С. Годишната сума на валежите е 606 mm, със сезонно разпределение от преходен тип – два максимума (пролетен и късноесенен) и два минимума – летен и зимен. Преобладаващите ветрове са от север (27,3 %) и северозапад (20,0 %), но значителен е и делът на южните ветрове (18,0 %) (фиг.6). Средната годишна скорост на вятъра в ст.Перник е твърде ниска – 1,1 m / sec. Тук се наблюдава и един от най-високите проценти за страната на тихо време (66,4 %), което е сериозна предпоставка за понижаване на самоочистващата способност на атмосферата.
2.2.3. Води. Речната мрежа на територията на община Перник включва ос¬нов¬ните отводнителни артерии – р. Струма и р. Конска. Реките се характеризират със значително снежно подхранване, с понижена водоносност при по-малък отточен ефект на валежите. По степен на поройност реките от територията на общината попадат в групата на слабо поройните, а по честота на речните прииждания – в групата от 3 до 8 случая годишно. Заливните тераси на реките имат потенциал от подпочвени води, който се използва за промишлени и би¬то¬ви нужди.
Грунтовите води в района имат различна степен на естествения си отток в отделните части на котловината. На територията на общината се намира яз. Студена, който регулира оттока на р.Струма и се използва за промишлено и битово водоснабдяване. Микроязовири с рекреационна значимост има и край селата Мещица, Ярджиловци и Лесковец.
Община Перник разполага с термоминерални води при с. Рударци, с температура на водата 28,90 С, които се използват за балнеопрофилактични це¬ли, както и като трапезни води. В перспектива тези води могат да намерят раз¬лично приложение в бита като възобновими източници на енергия. С рекре¬а¬ционно значение са карстовите извори в Боснешкия карстов район, най-значими от които са Попов извор, Врелото и Живата вода.
2.2.4. Полезни изкопаеми. На територията на общината е разположен Пер¬ниш¬кият въглищен басейн, обусловил една от основните насоки на икономическото й развитие. Находищата са от палеогенски кафяви въглища и са в напреднала фаза на експлоатация, довела до силно съкращаване на запасите и съответно на въгледобива.
От рудните полезни изкопаеми при с. Чуйпетльово има находище на мед¬ни руди, а при с. Боснек – разсипни Au, които са без стопанско значение. От нерудните полезни изкопаеми най-разпространени са варовиците, използвани за добив на цимент и вар (Перник и Батановци), и доломитите (кв. Калкас и с. Боснек). От значение са и находищата на монцонит и сиенит, използвани като облицовъчен камък.
2.2.5. Почви. Община Перник се намира в Балканската подобласт на Среди¬зем¬номорската почвена област, от Субтропичния ксерофитно-горски европейски почвен сектор на канелените почви, лептосолите и смолниците. В периферията на котловината са оформени обширни пролувиални шлейфове. Мощността на хумусния хоризонт достига до 0,4 m. На територията на общината преоблада¬ват канелени, алувиални, горски и планинско-ливадни почви, както и излужени смолници. Първите два типа почви, със своите благоприятни физически свой¬ства, са подходящи за отглеждане на зърнени, фуражни и технически култури, зеленчуци и трайни насаждения.
Теренните условия и характерът на растителната покривка провокират развитието на водна ерозия и дефлационни процеси. На територията на об¬щи¬ната се наблюдават два типа почвени терени според степента на ерозия и де¬флация: 1 – извънпланински, с разредена горска покривка и обширни обезле¬се¬ни участъци, подложени на силна и много силна ерозия, и 2 – безлесни пла¬нински райони, подложени на силна и много силна ерозия .
2.2.6. Растителност. Естествената растителност до голяма степен е променена от дейността на човека. В ниските части тя е заменена от селскостопански култури, а в по-високите е представена от естествени ливади и пасища. От дър¬весните видове най-често срещани са дъб (благун, цер), акация, келяв габър. От храстите най-разпростпанени са глог, шипка, трънка, дрян, къпина. Прео¬бла¬дават горите с издънков произход, разстроена структура и ниска продук¬тив¬ност (ІІІ-V бонитет). Те се използват основно за добив на дърва за огрев.
2.2.7. Защитени територии. На територията на община Перник се намират три защитени територии – приорден парк Витоша, поддържаният резерват Острица и природната забележителност с международно и национално значение – пе¬ще¬рата “Духлата”. Тези територии съответстват на съвременните междуна¬родни изисквания и категории за защитени територии. Природен парк Витоша влиза в територията на общината с южните склонове на планината Витоша. Той е обявен за защитена територия през 1934 г. и има площ 9988 ha. Поддър¬жаният резерват „Острица” е разположен в планината Голо Бърдо. Обявен е през 1972 г. и има площ 114,8 ha. Пещерата “Духлата” е разположена в зем¬лището на с. Боснек. Обявена е за защитена територия през 1969 г. и има площ 48,3 ha. В момента има статут на природна забележителност с международно и национално значение.
3. Поземлен потенциал
Община Перник разполага с разнообразни поземлени ресурси, които са предпоставка за развитие на селско и горско стопанство, добивна и транс¬пор¬тна дейност, селищно развитие, туризъм и т.н.
Най-голям дял в структурата на поземлени ресурси имат земеделските земи – 47,4 %. Около 37 % от територията на общината е включена в горския фонд. Урбанизираните територии включват 11,2 % от общата площ на община¬та, а териториите за добив на полезни изкопаеми – 3,3 % и водните течения и площи, както и площите за транспорт – съответно по 0,9 % и 0,3 %.
Земеделските територии, които са най-много спрямо останалите поземле¬ни ресурси, са представени главно от ниви – 41 %, мери и пасища – 39 %, естествени ливади – 17 %, както и незначителни дялове за трайни насаждения, разсадници и полски пътища. Мерите и пасищата, заедно с естествените ливади, са благоприятен поземлен ресурс за развитие на пасищно животновъд¬ство. Част от естествените ливади са с възможности за изкуствено напояване. Потенциалът на земеделските поземлени ресурси в община Перник следва да бъде оценяван от гледна точка на формирането на модерен, високоефективен аграрен сектор базиран на животновъдство за производство на екологично чис¬та продукция – месо и мляко, зърно и фуражи, овощна продукция и т.н.
Горските територии, със съответните горски ресурси, са предпоставка за развитие на дърводобив и дървообработваща промишленост.
Териториите за добив на полезни изкопаеми имат сравнително висок дял от земите в община Перник, в сравнение с други общини. Тези територии имат значителни нарушения на естествените релефни форми и подлежат на рекул¬ти¬вация.
Благоприятни условия за ловен туризъм и отдих предоставя ловно сто¬пан¬ство “Витошко”, стопанисвано от Държавното дивечоразвъдно стопанство “Ви¬тошко”, както и Държавната дивечовъдна станция “Витошко-Студена”, в която има и развъдник за планинска пъстърва.
2.НАСЕЛЕНИ МЕСТА И НАСЕЛЕНИЕ
Към 2009 г. на територията на община Перник живеят 104625 души. По този демографски показател общината попада в групата на големите общини в страната. Тя е с висока гъстота на населението – 213,3 д. на км2 като се нарежда сред 10-те най-гъсто населени общини в страната (София, Пловдив, Варна, Добрич, Ямбол, Русе и др.)
Демографската криза, засегнала страната през последните 2 десетилетия, има своите проявления и върху броя на населението на община Перник. Тен¬денцията на намаляване на неговия брой продължава и през последния петгодишен период – обект на аналитичната част на Общинския план. При чис¬ле¬ност на населението на общината 105,0 хил. души (1999 г.), посочените данни за неговия брой през 2003 г. показват, че населението е намалило своя брой с около 4 хил. д., което формира средногодишен спад по около 800 д.
Териториалната диференциация в броя на населението по населени места в общината показва, че 82,2% от него е концентрирано в гр. Перник (84,5 хил. д.). С по-висок брой на населението са гр. Батановци (2,6 хил. д.) и селата Драгичево (2,1 хил.д.), Дивотино (2,0 хил. д,), Студена (2,0 хил. д.) Много мал¬ките села (с население до 200 д.) са Планиница, Чуйпетлово, Радуй, Зидарци, Лесковец и др.
На територията на Община Перник се намират два града- Перник и Батановци и двадесет и две села с население съгласно Таблица 1.1. Населените места под 1000 души са 14, между 1000 и 3000 души имат 9 селища, а град Перник според данните от преброяването е с население 85 991 души.
Според прогнозите за очакваното изменение на населението не се предвиждат съществени отклонения от общата тенденция за страната-отрицателен естествен прираст за следващите 20-25 години. Поне към момента няма основание да се разчита на механичен прираст вследствие предлагане на по-голяма трудова заетост, условия за обучение или други съществени причини. В сравнение с 1992 година резултатите от преброяването през 2001 година показват намаление на жителите на общината с 6,2% , а на град Перник с 5,3%.
Таблица 1.1
№ Населено място Брой жители Брой
домакинства Брой жилища
1 Гр.Перник 85991 31258 37044
2 Гр.Батановци 2638 1001 1205
3 Драгичево 2100 788 1219
4 Дивотино 2069 917 1644
5 Студена 2046 870 1468
6 Кладница 1305 534 1058
7 Ярджиловци 1262 511 808
8 Рударци 1128 415 1621
9 Мещица 1042 407 666
10 Люлин 1009 414 802
11 Големо Бучино 671 305 525
12 Кралев дол 659 287 521
13 Богданов дол 633 276 457
14 Расник 468 229 637
15 Черна гора 377 185 287
16 Витановци 324 158 310
17 Боснек 213 119 577
18 Селищен дол 164 82 224
19 Вискяр 134 75 213
20 Лесковец 128 67 142
21 Зидарци 124 65 122
22 Радуй 66 44 329
23 Чуйпетлыово 46 27 106
24 Планиница 28 19 156
Всичко 104625 39053 52141
От таблицата е видно , че селищата Планиница, Чуйпетлъово и Радуй са със затихващи функции и са заплашени от обезлюдяване.
Във възрастовата структура на общината, се очертава тенденция на застаряване на населението. Намалява относителният дял на хората във възрастовите групи до 40 години и се увеличава делът в следващите възрастови групи. В групите до 50 г. относителният дял при мъжете е по-голям от този на жените. В следващите възрастови групи относителният дял на жените е по-голям, което се дължи на по-голямото им дълголетие.
Числеността и относителният дял на жените във фертилна възраст намаляват непрекъснато, което се отразява отрицателно на естествения прираст.
3.ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ
3.1.Структуриращи отрасли на промишлеността
Добивната промишленост, която в близкото минало имаше водеща ро¬ля в икономическия облик на община Перник, днес е представена скромно в об¬щинския социално-икономически комплекс. Тази промишленост е свързана с въгледобива и добива на строителни и инертни материали.
Въгледобивната промишленост е базирана на добива на кафяви въгли¬ща от Пернишкия минен басейн. Технологичните и експлоатационните запаси на кафяви въглища в „Мини Перник” вече са почти изчерпани и днес въгледобивът е силно свит. Преструктурирането на този подотрасъл стартира в края на 90 –те години на миналия век. На основата на приетия с Решение на Министерския съвет № 356 от м. юни 2000 г. „Актуализиран план за действие и подготовка на въгледобивния подотрасъл за ускорена приватизация” стартират и реалните стъпки по преструктуриране на търговското дружество „Мини Перник” ЕАД. За целта е създадено ново дружество „Мини открит въгледобив” ЕАД, което става основното въгледобивно предприятие на тери¬торията на общината. Рудниците за подземен въгледобив „Св. Анна” и „Бела вода” (без участъци „Централен” от двата рудника) са обявени в ликвидация. Участък „Централен” от рудник „Бела вода” е приватизиран, а този от рудник „Св. Анна” е в процес на приватизация. Като резултат от преструктуриране на въгледобивната промишленост в община Перник е намален броя на заетите в подземния добив на въглища – от 1097 д. (2000 г.) на 221 д.(2004 г.). Добивът на въглища през 2004 г. е в рамките на 1,2-1,4 млн. т., от които около 1 млн. т. от „Мини открит въгледобив” ЕАД. Основни потребители на добитите въглища са ТЕЦ „ Република” и стоковия фонд.
Добивът на строителни материали губи от значението си с ликвида¬цията на производството на цимент в „Гранитоид” АД – гр. Батановци. Част от кариерите за добив на варовик, доломит и на инертни материали също са с ограничени възможности (кариерите в околностите на кв. Калкас, в землището на с. Студена и др.). Като ресурс находищата на доломити, варовици, монцо¬нит, сиенит не са изчерпани и могат да бъдат използвани и в перспектива.
Обработващата промишленост е в основата на вторичния сектор на Пернишкия социално-икономически комплекс. Отрасъл „Производство и снаб¬дя¬ване с електрическа и топлинна енергия, газ и вода” е представен от ТЕЦ „Република” ЕАД и „Топлофикация Перник” ЕАД (пряко свързани с въгле¬добива), както и от ОП „В и К”. Производството и преноса на електроенергия от ТЕЦ „Република” и нейните мощности са обвързани с националния енергиен баланс. Производството и преноса на топлинна енергия са с подчертано мест¬но значение (топлофикация на по-голямата част от гр. Перник). Един от критери¬ите за мястото на отрасъла е броят на заетите в него – 1519 д. (2003 г.), или 4,4% от всички заети в Пернишкия социално-икономически комплекс. Развити¬ето на разглеждания отрасъл е базирано изцяло на използване на местни су¬ровини. Отрасълът ще продължи да играе ролята на структуриращ (водещ) в икономиката на общината и на Пернишка област и през следващите години. Аргумент в полза на това е реализацията на големия инвестиционен проект «Рехабилитация на Топлофикация Перник ЕАД», който е предвиден да завър¬ши в края на 2005 г. Инвестициите по проекта (финансиран от Световна банка и от държавния бюджет) са в размер на 13 млн. $.
В икономическата структура на община Перник съществена роля играе и отрасъл „Металургия и производство на метални изделия (без производство на машини и оборудване)”. Основното предприятие в този отрасъл е „Стомана индъстри” АД . Общинският център Перник е вторият по-големина (от общо 3) металургични центрове в страната. В производствената листа на металургич¬ното предприятие е включено производството на електростомана, валцувани черни метали, студено източена стомана и др. Независимо от редуцираните (намалени) производствени възможности на „Стомана индъстри” АД, металур¬гичното производство ще влияе и върху бъдещия икономически облик на община Перник и на Пернишка област.
В структурата на преработващата промишленост на общината про¬дъл¬жават да функционират още машиностроителното предприятие „Струма” АД (с разнообразна производствена листа, която е с тенденция на продуктово обновление), „ИНКОМС – Токоизправители” АД, (производство на стартерни токоизправители, променливотокови стабилизатори, трансформатори, метални шкафове и стелажи и др.), „Минералмаш” АД (специализирана основно за произ¬водство на машини и съоръжения за добив и обработка на скалнообли¬цовъчни материали), „ЗГГМ” АД (производство на различни видове универ¬сални стругове) и др. Развитието на посочените производства в голяма част е базирано на използването на местни суровини (метал, електроенергия
