ПЕРНИШКАТА ОБЩИНА е разположена в едноименната котловина, която се отличава със силно развито подножие и с преобладаващо развитие на високи тераси. Нейното дъно има хълмист характер и се отводнява от река Струма и нейния приток река Конска. От север и от изток орографската граница на котловината се очертава от южните склонове на Люлин и западните склонове на Витоша, разделени от Владайското дефиле (890 м н.в.). От запад се ограничава от съседната Брезнишка котловина посредством невисок праг – рида Усоица (780-810 м н.в.) и Голо бърдо, разсечен от Струмския пролом под местността Кракра. Благоприятният климат и обширните полупланински пасища са създали условия за населяването й още в древни времена. Резултатите от археологическите находки през последните години показват, че селищната територия на Перник е била обитавана още в праисторическо време от траките.
Гранични общини са София, Брезник, Ковачевци, Радомир.
Община Перник има площ около 477.21 кв. км, или близо 20% от Пернишка област. Около 245 кв. км са земеделските земи, което е 51.5% от общата територия на общината. Около 25% са горските площи. Висок е относителният дял на териториите, от които се добиват полезни изкопаеми – 11.7%, а 9.6% заемат населените места
ПЕРНИК е разположен на двата бряга на река Струма, в едноименната котловина между планините Витоша и Люлин и планинския рид Голо бърдо.
Наследник е на средновековния град Кракра. През IV в. пр.н.е. траките построяват тук крепост. Богати археологически находки свидетелстват за тракийско селище от късния неолит. От това време е най-богатата в централнобалканската зона керамична колекция, която се пази в Историческия музей.
Тук се съхранява и чудесна експозиция от релефи и скулптури, посветени на здравоносните божества Асклепий и Хигия, почитани в района заради наличието на много минерални извори.
Българите се възползват от укрепеното място и в пролома на Струма изграждат една от най-мощните български твърдини – Перник. За пръв път това име се споменава през IХ век. Свързва се със славянския бог Перун. В началото на ХI в. селището е непристъпна за византийците крепост, седалище на легендарния войвода Кракра Пернишки, играл важна роля по време на Първата българска държава. Днес тя е една от най-големите исторически забележителности на града.
През турското робство Перник изгубва значението си на важна крепост, защото се намира дълбоко във вътрешността на империята. По време на Освобождението е малко животновъдно село, съставено от няколко пръснати махали.
Най-новата история на Перник започва през миналия век с разработката на богатите въглищни залежи в района. Според някои учени въглищата са известни още от Х-ХI век. Преди да започне промишлената им експлоатация, местното население ги копае с кирки и лопати и пренася с каруци и колички „чернийо камък“. Бързото развитие на Перник е свързано с големите доставки на въглища за столицата, предназначени за битови нужди и за железопътния транспорт. Дотогава за железниците, за речните и морските кораби се доставят въглища чак от Кардиф, Великобритания.
С построяването на първите миньорски квартали по терасите на река Струма се слага началото на рударското селище Перник, на 1 км източно от едноименното село. От 1929 г. Перник е град, а от 1958 г. – и окръжен център. Тогава достига апогея на въгледобива си. Няколко десетилетия той е енергийното сърце на България.
